Всичко очевидно е досадно

Защо се усмихваш? Заради топлината, която се разлива по кожата, когато слънцето свети в очите ти и дърпа ъгълчетата на устните някъде на изток и на запад, така че да го обгърнат от изгрева до залеза. 00

В тъмното ъгълче на мазето, насред безлунната поляна, под пронизващите капки на душа ти плачеш и се чувстваш слаба, и те е страх да не останеш сама. А бягаш от всички. Заровена в сеното на своето безвремие и нереалност, болката лази по нажежената ти кожа и ти се взираш втренчено в слънцето, за да потекат […]

Аз съм мъртъв герой, обожаван от Никой, обичан от тополите. Иван Старчев Уморихме ли се? Разкаяхме ли се? Никога! Това не го умеем. Ние с теб. Само ние двамата. Не можем за нищо да се разкаем. Нито за убийствата, нито за грабежите или прелюбодеянията, или защото искаме всичко, ама съвсем всичко – и своето и […]