Homeless
Ако ти се плаче, сълзите ще избършат ли болката? Ако ти се плаче, сълзите ще поправят ли всичко, ще скрият ли лицето ти зад цигарения дим? Ще станеш ли по-силен? Все повече си мисля, че силата е вътре в теб, преживяванията само я култивират, помагат ѝ да израсне, но не определят размера ѝ. Никой не става по-силен заради преживяното. Колко умора трябва да се събере върху две крила, за да се счупят на хиляди парченца, парцалчета от разкъсани надежди, разпиляни обещания, излъгана вяра в нещо ужасно добро. Ужасното добро, което го няма. Онова добро, което все търсиш в другите, а не се замисляш, че проблемът е, че и в теб го няма. Поне знаеш, че ако някой ден се предадеш, ще ти остане само суетата. Това те крепи, любовта не успя, омразата го направи обаче. Не би издържала да си пошла, злободневна, умираща, ридаеща и самосъжаляваща се обикновена твар. Омразата към обикновените зли хорица ще те задържи жива… над тях… над лъжите… над измамата, наречена щастие. Господи, щастието! Ето, сега се разплака. Господи! Прословутото щастие… Толкова пъти го докосна, с връхчето на пръстите, само за да се изплъзне и да те остави още по-самотна отвсякога. Та те всички умряха – всичките онези късчета диамант, които си събираше, за да се чувстваш цяла. Ваца, ти се самоуби. Мамо, ти възкъсна. Любов, ти се отказа да се бориш с моите капризи. Оставихте ме сама. Много по-сама, отколкото ако никога ви е нямало. Какво от това, че изкатерих и прескочих всички камъни по пътя. Там горе не ме чака никой. Никой, с когото да мога да говоря и да ме разбере. Никой, който да има смелостта да остане истински, да не бяга от бомбите, да остане там, където ще има просто любов. По дяволите, наистина ли не останаха хора? А на мен ми се плаче. До смърт ми се плаче. Ето ви, взимайте, ще жертвам всичко, ще ви дам дома си, ще ви събера в шепа спомените си и ще ви ги подаря. Кому са нужни. Аз си тръгвам от живота си. Отдавна даже. Грабете. Толкова пъти през последните месеци си казвах, че трябва да изтръпна, да претръпна, да се жертвам, за последно, веднъж и завинаги, да спра да се надявам, само да давам, да давам, да давам. Не мога. Не издържам. Плаче ми се. Най-силно ти си плаче, когато се опитваш да не бъдеш себе си.
