Имало едно време… Знам, че „имало едно време” звучи доста общо, а в случая става въпрос за съвсем конкретна дата – 24 юни 1981 год. Не че тогава се е случило нещо кой знае колко интересно, тази дата не се чества с фойерверки или други масови прояви, свързани с риск за здравето и живота. Даже обикновено и дъжд няма на този ден. И все пак, за един човек това е приказният момент, който празнува с несломимо постоянство всяка година, защото е нейният си рожден ден – на Виктория Бързашка. Ето кога всичко се обърка.
Детето израсна здраво, усмихнато и малко диво (винаги слагайте подправки в яденето, добрият им подбор и съотношение може спокойно да замести доброто готвене). Съвсем, съвсем в началото включително се научи да казва „р”. А още по-рано взе, че проходи. На прощъпалника си докопа книга и химикал. Семейството й не си даде сметка, че това е лоша поличба. Докато не беше вече късно.
Изпопрочете всички книги, които не бяха за нея, изкатери всички дървета, които бяха в чужди градини, избяга от всички детски кошарки, в които се беше сгушила наивност. И с триумфална усмивка се прибра у дома с блуза-кошница пълна с десетки черници. Защото от дърветата се пада, раните хващат корички и изчезват, но никой не краде вкуса на черниците, нито пък аромата им.
После я пратиха да учи. Ама преди това я пратиха да учи нещо друго. Накрая се оказа, че е учила най-вече езици – ту български, ту английски, ту руски, ту френски (с различен успех), ама най-много испански. С този направо се уля – то не беше испанска гимназия, та и испанска филология, а като тръгна да учи туризъм, и него на испански го захвана. Това също беше лоша поличба.
Научи се и да плаче. Научи се да подава ръка, после и другата, после и третата. С усмивка. Забрави езиците и си спомни единствения. Този на върховете на пръстите.
А не че нещо някога се е променяло. Нито пусна химикала (със същия успех ще пусне и клавиатурата де), нито престана да се интересува от приказки, от картинки, от въргаляне в шумата и снега… и много други хронични заболявания. Сред тях ще споменем интереса към психологията, архитектурата и рекламата. Стига толкова. Почти. Друга категория основно занимание е да обича приятелите си. Крайно неблагородна по своята същност дейност, така че няма да я обсъждаме поради невъзможността да й се намери задоволително оправдание.
Откри лабиринт от пътеки в гората. Обходи ги, разгледа ги, събра си сувенири от всяка. И ги загърби. Нея я чака проправянето на други.
Нататък? През девет планини в десета достигна до митичното царство на българския туризъм. Уседна, макар и да не се задоми. Поуспокои се, макар и да не миряса. Така че продължава нататък.
Дойде моментът, дългоочакваният, който повечето хора така и не дочакват, и тя се омъжи за принца от приказката и даже не беше за да доказва, че е принцеса.
Следващото действие ще бъде след антракта. Междувременно, във фоайето се раздава шума, пък на лавката има различни разфасовки вода – дъждовна, морска, от планински ручей… Чувствайте се добре дошли да ги опитате.