Свободата (в час по философия)
/9-ти клас/
Има ли свобода на волята, или всичко е причина и необходимост?
Свободата е способността, произтичаща от разума, да правим избор.
Всяка причина има своите следствия и в своята цялост и мащабност те формират тъй наречените обстоятелства в нашето настояще. Защото ние правим избора си именно в настоящето и така градим бъдещето.
Свободата се състои в това да правим избора си, съобразявайки се с обстоятелствата, а не подчинявайки се на тях. Това от своя страна поставя някакви граници на нашата свободна воля, която както не е всевластна (тъй като се ограничава от разума и отношението му към обстоятелствата), така и не е и безгрешна: ние можем да направим своя избор и той може да бъде погрешен.
Характеристиките на свободата и следователно на свободната воля, в която се материализира, идват от нейния първоизточник – Разума, чиито качества и способности имат своите (все още неопределени) граници.
Имаме връзката: разум => свобода => правене на избор => действие. И все пак се задава въпросът дали човек е източник на събития в света. Разбира се! Човекът е с разум, а разумът е творец. Разбирането, че Логос (използвам тази дума, защото е по-близо до разбиранията ми от “бог”) е предопределил целия живот на всеки човек звучи смешно и егоцентрично. Логос е замисълът и смисълът във всичко, той е творецът на цяла една Вселена, чието предначертание е много по-мащабно от едно човешко съществувание. Логос е сложил началото, но ние имаме разума и следователно свободата, чрез които сътворяваме пътя към края. Ако всичко е предопределено, защо ни е даден разумът, който ни прави свободни да градим и да променяме!?!
По своята същност свободата ни е почти неограничена, ограничена единствено от разума. Свободата като “независимост, неподчинение, несъгласие; свобода от установеното, което общественият навик –чрез силата на традицията- е закрепил и увековечил в т.нар. “ценности”. Те спъват, препятстват свободния избор на жизнения проект, защото този избор по определение е безотносителен към каквито и да било ценности. Той е акт на творене на ценности.” Да се придържа човек към установеното, защото е свързано с много по-малко трудности и болка от създаването на нови ценности е просто грешен избор, а не липса на такъв, за което Оскар Уайлд казва: “Най-голямата проява на безнравственост за културния човек е да приема разбиранията на своето време.” Но той има свободата да бъде такъв, да допуска тази грешка при избора. Това е и отговорът на въпроса човекът ли е създател на законите на собственото си поведение. Да. Неговият разум и свободна воля.
За съжаление това твърдение не може да се абсолютизира, защото е невъзможно пълното игнориране на обстоятелствата, невъзможно е всичко абсолютно.
Конкретен пример за това е човешката същност и битие. Можем ли да забравим за тази чатица от Логоса, която е вложил в разума ни или за гените, предадени ни по наследство, или за социалните условия, при които сме израснали и сме се изградили като личности.
Да кажем, че Логос е нашето подсъзнание. Но ние можем да потискаме подсъзнанието си, макар и с цената на психични заболявания. Тялото ни има свойството на изменчивостта, което показва като невъзможно хипотетичното повторение на родителите ни, защото разумът като неделима част от материята (“Материята е форма и няма форма, която да не служи за изразяване на живота. Духът е живот и няма живот, който да не е ограничен от форма.”) е направил своя избор да променим генетичния материал там, където е сметнал за необходимо. Нещо като естествен отбор, само че изкуствен. Не излагам научни факти, а лични хипотези с цел да покажа относителността на това, което се смята, че може да ни повлияе “съдбоносно”.
Същото е положението и със социалните фактори. Независимо от влиянието, което ни оказват, ние винаги имаме право на избор. Можем да се подчиним на въздействията в различна степен, да ги отхвърлим напълно или да избягаме от тях в отшелничеството. Свободни сме да постъпим както намерим за добре. Ние сме това, което искаме да бъдем и живеем живота, който непрекъснато ни изненадва с истината, че колкото и да не ни се иска да признаем, проблемът не е в липсата на свобода, а в това, че прекалено често правим грешен избор, от който не се поучаваме.
Не искаме да поемаме отговорност. Дайте я на друг! Ограничена свободна воля? “Волята на човека е неограничено свободна, защото иначе неговата отговорност пред Бога би била несправедлива.”
