-Тук е студ и влаж.
-Ами отиди друг!
-Уааааа. Дабада-уабада-да.
-Млък. Ще те шамар!
-Ти си гнус чудо!
-Ооо. Сам да те докоп!
-Бяяг!!!
-Ще те улов!
-Опит!
Угасва в очите ти вятърът с който умееше да разпиляваш Вселената и да я събираш отново в дланите малките, нежните натежали от вечност. И онези пламъци в зениците в които виждах чужди, далечни светове уби ли ги? на кръста ли ги разпна? Къде са, моя мила истинска жена? И ето, страните ти пламват горди с […]