Камбана
Като дете веднъж седях във вътрешността на една огромна камбана‚ държах металния й език в слабите си ръце‚ в онази непрогледно тъмна тишина и се страхувах да я разчупя‚ убедена‚ че никога през живота си няма да разбера коя е правилната посока‚ в която да запратя онзи тежък език без след това да ме удари и убие. Все още не знам. Толкова години измислям формули‚ чертая траектории и пресмятам вероятности. Няма да успея. Защото не знам как се разчупва тишината. Дори да разбера‚ едва ли ще посмея.
