Скокливото пони Гленидж
Скокливото пони Гленидж порасна и се превърна в придворната сиамска котка на Клеопатра. Това беше твърде потискащо и то (вече тя) реши да се преквалифицира в по-модерната и доста по-елитна професия на скална рисунка, жанр “дивеч”. Най-хубавото беше, че имаше няколко останали свободни места за мамути, за което обаче трябваше да отиде в командировка далеч на запад и едва хвана един билет за последното “велико преселение на преквалифицираните народи”. Тъкмо пристигна и го спипа най-скучното възможно явление, по мнение на скокливците поне – ледниковият период. Изтърпя го. Успокояваше го мисълта, че в неговия бранш отлежалостта и ерозията качват цената. Но когато най-после дойде пролетта, последва най-ужасното разочарование. Намериха го някакви отвратително облечени новаци в занаята и го нарекоха примитивен! А те на всичкото отгоре наричаха държавата си “земя на зайци”. Какъв безобразен вкус! Все пак реши да поостане малко да види как ще се котира като кон. Беше забелязал, че това си е далавера там. Конете бяха модели, позираха някоя и друга седмица и ставаха известни. Гледаха ги и им се възхищаваха. И така той се предложи на най-прочутия художник там, който го украси едно хубаво и му сложи някакъв човек на гърба. Нарисува чудесно коня, един такъв лъскав, величествен, горд, с три крака. На Гленидж обаче това се стори “неестетично, повърхностно разглеждане на проблема”, превърна се в критик и изяде художника. Оттогава се занимава с организирането на еднодневни екскурзии до необитавани острови, откъдето още никой не се е върнал.
Векове по-късно се появи понятието туризъм. А кръстоносните походи попаднаха в категория „културно-познавателен”. В днешно време за съжаление се гледат само статуи на коне.
