Флирт
Смеещи се пламъчета подскачат по зениците ми, напред-назад, наляво и надясно. За миг потулени от гъсти, тъмни мигли, изхвърчат пак като рояк стрели… към теб. Това е флирт. И ти ще паднеш победен. По влажните ми устни ще заклокочи смях, игрив и бърз и зашеметяващ като виенско колело, понася те нагоре-надолу, наляво и надясно. Ще паднеш отчаян. Защото това е само флирт.
Не вярваш.
Плахо пръстите ти се вплитат в моите, би трябвало да се усмихна снизходително, може би би трябвало да скъсам тази мрежа от длани и да си тръгна триумфално, с изгорял от погледа ти гръб. Но на мен все още ми е забавно, искам да играя, да играя, да играя и да се наслаждавам на играта си… преди да те прибера в шкафа със старите кукли и те превърна в статистика.
А когато ми омръзнеш, ще остане само още един изпит – да си тръгнеш… Напред-назад, наляво и надясно, криволичейки залитащ, ще се прибереш в своя живот, където жените се усмихват като пролетно слънце, но не можеш да потънеш в очите им, не можеш да заспиш в ръцете им, не можеш да се храниш с кожата им… и не можеш да си позволиш да бъдеш себе си.
Не вярваше.
Сега си спомняш. Сега сънуваш смеещи се пламъчета и се събуждаш потен и замаян и тръпнещите ти пръсти се вплитат с мрака. Сега си спомняш. Вълшебството. Проклятието. Магията, магьосницата и омагьосания. Очите ти горят.
Това бе флирт.
