Категория: пРевю

Угасва в очите ти вятърът с който умееше да разпиляваш Вселената и да я събираш отново в дланите малките, нежните натежали от вечност. И онези пламъци в зениците в които виждах чужди, далечни светове уби ли ги? на кръста ли ги разпна? Къде са, моя мила истинска жена? И ето, страните ти пламват горди с […]

Във въздуха се носи лилавото ухание на живот, на тръпнещо пулсиращо очакване. Погледите се кръстосват в едномигови дуели и се разпиляват във вятъра и слънцето, премрежват се и се превръщат в роса. Аз се гоня със стъпките ми… търсим се… надбягваме се и танцуваме… хората ни се мръщят, защото ние се смеем, ликуваме… и живеем. […]

Аз съм мъртъв герой, обожаван от Никой, обичан от тополите. Иван Старчев Уморихме ли се? Разкаяхме ли се? Никога! Това не го умеем. Ние с теб. Само ние двамата. Не можем за нищо да се разкаем. Нито за убийствата, нито за грабежите или прелюбодеянията, или защото искаме всичко, ама съвсем всичко – и своето и […]

Какво точно се предполага, че е скуката? Опитвам се да скучая и не успявам. Изглежда скуката не е да нямаш нищо за правене. Не е нищо да не правиш. Не е да се чудиш какво да правиш. Не е като да си на безбрежно голямо разстояние от мястото, където имаш какво да правиш. Не е […]

Посвещава се на инж. В.Б. Омръзна ми да прося капки обич да ги цедя насила … от сърцето си. Животът ми лети нанякъде, душата ми след него лута се. Обичам те! Това не е достатъчно. Обичам те! Но любовта не е въже, което може да ме върже. … желая всеки трепет нов и всеки флирт […]