Свобода

Като дете веднъж седях във вътрешността на една огромна камбана‚ държах металния й език в слабите си ръце‚ в онази непрогледно тъмна тишина и се страхувах да я разчупя‚ убедена‚ че никога през живота си няма да разбера коя е правилната посока‚ в която да запратя онзи тежък език без след това да ме удари […]

В тъмното ъгълче на мазето, насред безлунната поляна, под пронизващите капки на душа ти плачеш и се чувстваш слаба, и те е страх да не останеш сама. А бягаш от всички. Заровена в сеното на своето безвремие и нереалност, болката лази по нажежената ти кожа и ти се взираш втренчено в слънцето, за да потекат […]

Времето е дреха, която си си купил с няколко номера по-малка. И ти стяга, и ти убива непрекъснато, а ти си мислиш, че е твоя, че я притежаваш. 00