Всичко очевидно е досадно. Затова всяка област на човешкото познание е непростимо скучна. Животът ни също. Остават ни само две неща – изкуството и самите ние, – които да ни забавляват‚ докато чакаме скуката да свърши. 00

Като дете веднъж седях във вътрешността на една огромна камбана‚ държах металния й език в слабите си ръце‚ в онази непрогледно тъмна тишина и се страхувах да я разчупя‚ убедена‚ че никога през живота си няма да разбера коя е правилната посока‚ в която да запратя онзи тежък език без след това да ме удари […]

Знам за всичко. Но за всяко нещо не знам нищо. 00

В тъмното ъгълче на мазето, насред безлунната поляна, под пронизващите капки на душа ти плачеш и се чувстваш слаба, и те е страх да не останеш сама. А бягаш от всички. Заровена в сеното на своето безвремие и нереалност, болката лази по нажежената ти кожа и ти се взираш втренчено в слънцето, за да потекат […]

-Христос воскресе. -Во истина воскресох. Многоточие. Пристрастена съм към уханието на теменужките. Обагрих с тях всички великденски яйца. Добре, че Великден е само веднъж в годината. Еднообразието убива. Многоточие. Ужасно е лесно да кажеш, че умираш от скука. Според последни проучвания не е толкова лесно, колкото според общоприетото мнение. Всъщност се оказва, че даже е […]