Угасва в очите ти вятърът с който умееше да разпиляваш Вселената и да я събираш отново в дланите малките, нежните натежали от вечност. И онези пламъци в зениците в които виждах чужди, далечни светове уби ли ги? на кръста ли ги разпна? Къде са, моя мила истинска жена? И ето, страните ти пламват горди с […]
Scroll Up
Blog WordPress Theme Виктория Бързашка-Куртева - Всички права запазени